29 септември 2010

2 Нощи на музеите Пловдив 2010

За шести пореден път в Пловдив се състоя събитието Нощ на музеите и галериите Пловдив. Този път инициативата обхващаше не една, а две нощи или общо 36 часа културни събития, концерти, прожекции, пърформанси, изложби, улични демонстрации и т.н и т.н.

В проявата се включиха РИМ Пловдив, със своите подразделения - Българско възраждане, Съединение на България и Съвременна история ; Регионален етнографски музей; Регионален природо-научен музей ; Балабанова къща; къща Хиндлиян; къща музей - Георги Божилов - Слона; Музей на авиацията; над 20 галерии; АМТИИ; БНТ Пловдив; Държавен куклен театър; РД "Архиви"; клубове; ателиета; книжарници; прояви в Градска среда- на Античния одеон, на Джумаята, в Капана. Организирана бе и специална детска програма през двата дни.

Видно е, че и дума за сравнение не може да има с Нощта на музеите в София. По разнообразие, обхват, замисъл Нощта на музеите и галериите в Пловдив далеч изпревари тази в столицата. Още 2009 г. направих сравнение, което беше в полза на Пловдив, но тази година окончателно се затвърди мнението ми.

При такова огромно разнообразие от събития и места за посещение трябва един добър план "за действие", за да може човек максимално да се възползва от предоставената му възможност за културен живот, забавления, среща с приятели. Тук не трябва да се забравят удобните обувки и доброто настроение.

Ще се опитам да разкажа как протече за нас Нощта на музеите и галериите Пловдив 2010, като не претендирам за абсолютна точност за случилото се, защото както написах по-горе програмата е огромна по съдържание, това което искахме да видим бе наистина много, непрекъснато се налагаше смяна на плана, от едно събитие се включвахме в друго, от една изложба на друга, непрекъснато нещо се случваше по улиците, по площадите.

Но нека да започна...


Пристигнахме около 19,30ч в центъра на Пловдив. Като по чудо намерихме място за паркиране на няколко метра от "малката главна". Трябваше да свършим една много важна задача с предаването на един забравен паспорт на нашия кум, от което зависеше пътуването му сутринта за Турция. Така че, първата спирка бе на Джумаята.

Междувременно се снабдихме с малките черни книжки с програмата, като изпълнихме и още едно важно условие за пълноценното ни прекарване - а именно засищане на стомасите си.

Доката чакахме да предадем документа гледах случващото се наоколо, радостното въодушевление, многото млади хора, ученици на цели групи, семейства с деца, и всички те готови да вземат максимума от Вечерта.

Кумът ни дойде и заедно се запътихме към Стария град, като първата набелязана спирка беше Етнографския музей. Само че докато стигнем до там, по пътя имаше много изкушения- магазинчета със сувенири, антикварни магазини, галерии.

Отбихме се в Иконната галерия. Там акцента бе върху изложба по случай 111 години от рождението на художника Петър Джамджиев. Все още нямаше много хора и спокойно разгледахме иконите. В двора на галерията се подготвяха момичетата от хор "Евмолпия", които по-късно вечерта щяха да представят албума си Източно православни песнопения.

След това без повече спирки се насочихме към Етнографския музей, който беше чудно осветен. През деня е много красив, но през нощта беше изумителен, трудно за описване. Красивата Куюмджиева къща беше разтворила празнично вратите си, двора потънал в зеленина бе изпълнен с хора, деца които рисуваха, светлини, смях.



В музеят има постоянна експозиция, която представя традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. Представени са традиционни занаяти




и техните произведения,







инструменти и сечива от селското стопанство, характерни за Пловдив и областта,



килими, подредба на гостна стая, родопска стая, градски костюми и носии, красиви мебели от миналя век. Ходила съм няколко пъти там, но винаги ми е интересно да се връщам отново и да откривам красивото, което той съхранява.

В Етнографският музей бяха представени две изложби във връзка с Нощта на музеите- "Магия за любов" и "Бързо, точно, срочно - из историята на съобщенията"

Изложбата "Магия за любов" представя ритуални костюми за най важните събития от човешкия живот. Тази изложба бе представена и в София през май.

В приемен салон (хайет) на втория етаж имаше телеграфен стълб, чиито жици отвеждаха към залата, където бяха подредени експонатите на другата изложба "Бързо, точно, срочно - из историята на съобщенията" .



Тази изложба представяше в хронологичен ред средствата за предаване на съобщения. Започваше от пощенския гълъб минаваше през макет на пощенска кола и продължаваше все нататък...


Най - много хора имаше пред едновремешните телефони,



телеграфни апарати,


и оригиналния уличен Ериксон със смешните малки указатели с цели стотина номера!







Бяха подредени марки, както и стари пощенски картички, които можеха да се закупят на символична цена.

След Етнографския музей се насочихме към Балабановата къща. Пътьом посетихме една галерия, която е на ъгъла на малкия площад пред църквата Константин и Елена. Привлече ни украсеният от висящи свещници вход.




На приземния етаж имаше много сувенири, а на горния картини, които бяха много странни драсканици, които определено не харесах.

Дойде ред и на Балабановата къща. Там бяха изложени творбите на много автори, но ще спомена само тези, които единодушно харесахме - Киркор и Мъгърдич Касапян-графика и рисунки, и живопис на Димитър Войнов-син.



Картините на последния бяха прекрасни, лицата като живи.






Не мога да опиша колко ни харесаха в срвнение с бездарието до момента.

В двора пихме вода от старата чешма, след което излязохме на улицата, където множеството от хора бе впечатляващо.

Без да искаме се объркахме и попаднахме в ГХГ - Пловдив, с постоянна експозиция на Мексиканското изкуство и експозиция живопис на Цанко Лавренов. Въобще не съжалихме, защото беше много интересно. На първият етаж бяха подредени мексикански музикални инструменти: нещо, подобно на тамбура, но направено от черупката на броненосец,



дрънкащ инструмент, който се състоеше от изсъхнали плодове на някакво растение, зашити с кожени каишки, а от вътре сушените семенца издаваха характерен звук,


малко барабанче, голям тъпан,

духови инструменти.



Направи ми впечатление многото зооморфни съдове за течности,






а също и каменен календар.



Имаше статуи и статуетки.







Интересно е и препоръчвам на всеки, който има възможност да пости тази изложба. На вторият етаж разгледахме изпълнените с цвят картини на Цанко Лавренов.






Впечатлиха ме картините с манастири, които е изобразил, не само в България,




но и в Света гора , в Западните покрайнини.








След това минахме и през къща Хиндлиян, където имаше склуптори от Емил Попов, които аз не разгледах. Бях седнала в двора и слушах гласовете идващи от улицата, гледайки склуптура на малко дете, което се е навело и пие вода от земята - беше като истинска, но снимането бе забранено.

От тук се отправихме към РИМ Българско Възраждане, където беше вечерта на Тайланд. За целта трябваше да се върнем обратно и да минем през портата на Хисар капия . Ето ни пред пред красивата керемидена къща.Тълпата беше огромна, вътре в фойето също.

Посещавала съм този музей през едно лято, когато бяхме само двама посетители.Но сега там беше истинска лудница, не бе възможно качествено да се отдадеш на разглеждане, още повече, че има много материали за четене за нашите възрожденци и борци за освобождение. Затова излязохме във външния двор, където, не че имаше по- малко хора, но поне беше прохладно. Основните събития бяха свършили, като в момента прожектираха кадри от Тайланд, от техни екзотични увеселителни паркове, разгледахме и фотоизложбата.

След този обект се отправихме към Джумаята. Вечерта се развиваше с пълна сила, хората се забавляваха, сновяха напред- назад, улични музиканти пееха. Ние обаче бяхме доста изморени. Не е лесно да се видят накуп толкова много неща. Купихме си кафе и топъл шоколад от едно магазинче за кафе и сладости до чешмичката,седнахме отстрани на джамията и се наслаждавахме на почивката. Шоколада беше изключително вкусен и само за 60ст-супер,а?

Бяхме решили да се прибираме, но напитките ни подействаха ободряващо, вляха сили в подбитите ни крака и дружно отпрашихме към РИМ на съвременната история, където имаше вечер на Япония.

Досега не бях ходила там и ми беше интересно. Качихме се по стръмни стълби в един тесен двор, където бяха засадени огромни палми, а малки чаени свещи насочваха стъпките ни към вътрешността на сградата. По стълбитр срещахме хора, които носеха листове изписани с йероглифи. Имало е демонстрация на калиграфко писмо, но бяхме закъсняли.

Въпреки това все още имаше струпани хора около масата за демонстрации и търпеливи японци изписваха имената им на хартия с химикал. Бяха извадени разпечатки на най- срещаните български имена, написани с йероглифи, видях как се пише и моето.

Имаше готови експонати на трдиционното японско изкуство -икебана.






Японки продължаваха да обличат желаещи с кимона, само че много опростени.




.Демонстрацията на оригами също бе свършила, но чудните резултати бяха изложени за радост на очите.




Тези бяха от постоянната изложба.




Разгледахме и изложбта на японски кукли, които са заемали важно място в живота на японеца.






Красиви са, но аз си харесвам повече нашите си традиционни кукли.

Залата за експозиции бе просторна и климатизирана, което създаваше предпоставка за чудесно прекарване. Седнах на стълбте, слушах традициоонни японски песни, гледах обличащите се и събличащите се с кимона хора и релаксирах.

Имаше още много събития за вечерта, но се чувствах доволна от видяното досега, а и малко преситена от толкова изкуство. Така че след тази проява решихме, че е време да се прибираме.

Все пак трябваше да остане място и за другия ден, трябваше да си починем тъй като щяхме да имаме гости- семейството на сестра ми, а племенника ми е достатъчна причина да бъдеш максимално свеж, защото покрай него е една малка лудница....

25 септември

Как обичам да се събуждам без часовник, тогава когато съм се наспала от само себе си. Така се случи и тогава. Беше 9 часа. Реших, че ще правя кекс за гостите. Все още се размотавах и очаквах да ми се обадят кога ще тръгнат към Пловдив. Времето беше разпределено и планирано, но изненада-телефона звънна и сестра ми пита - Ехо станахте ли?... ние вече пътуваме към вас.

Няма време. Кекса кога ще стане, трябва да се захващам веднага, ами гювеча?

Запретвам ръкави, слагам по най- бързия начин да се пече, но те са по-бързи от мен, пристигат преди да е готов, но поне вече миришеше апетитно.

Правим ново плануване на деня съобразно най-малкия човек и се получава следното:
  1. ядене на кекс и кафе
  2. предиобедна разходка
  3. спане на Сашко
  4. междувременно готвене на гювеч
  5. късен обяд
  6. разходка на центъра и забавления за Сашко
  7. културни мероприятия доколкото е възможно
  8. изпращане
  9. след 21 часа продължаваме самостоятелно с ноща на музеите и галериите

Според плана кекса се опече навреме, хапнахме го на бързо с кафе и излязохме на разходка, която съчетахме с пазаруване. Времето за спане наближаваше и трябваше да се приберем, защото на някои хора им се спеше.

Докато се приспиваха аз направих за първи път в нов новеничкия ми гювеч - познайте какво - ами гювеч.

Стана страхотен, като рецептата ще дам в отделен пост.

Обядвахме, после малко почивка след вкусното ястие, доизчакахме Негово величество да се наспи и тръгнахме към центъра.

Там последваха едни разходки с багери,


колички,

влакчета.


Запътихме се към Кукления театър, където се майсторяха кукли, нооооо предвижването беше много бавно,

и


по тази причина притигнахме когато всичко току що беше приключило.

Няма проблем, защото около Джумаята имаше изяви на открито.
Там самодейни фолклорни състави танцуваха.


Наредихме се да погледаме и ние. Всички се забавляваха,






най-малкия - най-много.


След това тругнахме към БНТ Пловдив. Имаше ден на отворените врати.



Влязохме и една добра госпожа ни разведе по коридорите, студията за правене на предавания, студиото за излъчване на новини. Сашко не обича дълго време да стои на едно място, поради което бързо приключихме с обиколката. Отвън рзгледахме една арт изложба състояща се от найлонови мъжки и женски фигури, които незнайно защо нямаха глави, а на тяхно място бяха прикрепени вентилатори.



После минахме през една галерия до кметството, където видяхме едни от най - красивите картини на макове, които някога съм виждала. Харесахме си поне 5-6, като само една от тях не беше купена.

И тук времето реши да развали предначертания план, като измести времето на тръгване с около2 часа по-рано.

Последва изпращане до Пощата, махане, целувки за леля и калеко, пак махане с ръка и така много пъти.

Останахме само двамата и поехме към предизвикателствата на вечерта.

До бившето кино Балкан видяхме и чухме пеещи кукли.



Продължихме по "голямата главна" в посока Джумаята и последва нова спирка.
В средата на голямо множество от хора имаше улични клоуни италианци, които забавляваха народа, освен това единият доста добре броеше до четери.



На Джумаята разгледахме изложбата на Димитър Шопов и Кирил Иванов.








Освен това там се вихреха големи забави като хората танцуваха под звуците на весели изпълнения в стил ъндърграунд.


Римският стадион беше променен чрез техника за рисуване на графити чрез почистване на повърхността с вода под налягане от Стюарт Макклок.



Продължихме към "капана", за да научим какво е това чудо Фотограма. Разгледахме малкото ателие, както и основните принципи на работата със светлина върху фотографска хартия. За съжаление не можахме да присъстваме на демонстраци поради факта, че броя на участниците бе сведен до 4-ма, а места до края на нощта нямаше.

Оттам се полутахме по уличките на "Капана" както всеки път и се насочихме отново към Стария град.

Този път целта ни бе Академиата за музикално, танцово и изобразително изкуство /АМТИИ/. Там разгледахме една изложба на студенти. Имаше някои много добри попадения, без да претендирам, че съм спец в изкуството.




Интересни тяхни склуптори:






Покрай каменните стени отвън в есенната нощ студенти бяха изложили отново свои рисунки, като в същото време рисуваха портрети и скици на желаещите, въпреки дъжда, на който никой не обръщаше внимание.

Последва пиене на вчерашните топли артикули, които ни сгряха и подкрепиха.

Продължихме по ул. "Отец Паисий", като много скоро след това достигахме до една галерия под земята, където бях изумена от ужасяващо изкуство - оцветени и неоцветени моркови бяха част от картините, напръскани с боя бели платна и стичащи се по стената боя, на фона на силно депресивна музика. Добре, че по-рядко попадахме на подобни изпълнения, като излязохме много бързо от това място.

Малко по - нататък последва интересн случка. На стената до една известна пицария щеше да има инсталация на Евгения Сърбева - видео мопинг. За първи път чувах този термин, който означавал триизмерна прожекция върху сграда. Екипът се подготвяше, хората чакаха, но за лош късмет една кола беше спряла точно по средата на главно действащото лице, а именно въпросната фасада.



След суетене, търсене на собственика на колата и липсата на ефект, се организира една дружина от 5-6 души, които много бързо прерастнаха на над 15 , и колата беше преместена съвсем внимателно на няколко метра от нужното място, под бурните овации на все присъстващите.



След това спокойно и с интерес изгледахме анимацията.

Продължихме към античния одеон, но преди това бяхме спряно отново от тълпа, която присъстваше на един пърформанс, който беше леко казано разочароващ, откъдето избягахме със скороста на светлината.


Достигнахме до Одеона, който многократно бях гледала откъм страната на Пощата, но досега не бях влизала в него. Настанихме се и зачакахме прожекцията на международната видео програма "Кафе със захар".

В нея бяха включени "работите", както се изразяваше водещата, на наши и чужди творци, като изгледахме само нашите. Бяха интересни, поставиха много въпроси за разсъждения до края на вечерта, много истини за съвременната действителност в България, за манталитета и схващанията на българите.
Видеото на корейският автор ни дойде в повече с депресиращата музика и вървящия напред - назад кореец със странно копие, поради което си тръгнахме.

Имахме още две набелязани галерии. В едната видяхме добре изглеждащи склуптори на хора, но отново без глави, както и картини, които аз не приемам за изкуство .В последната галерия имаше фотоизложба, като снимките бяха добри, а представянето им с много финес.

След всичко видяно, чуто, усетено и преживяно решихме да сложим край на таз годишното издание на Нощ на музеите и галериите.

2 коментара:

  1. Анонимен31 януари, 2022

    The Sands Casino | Las Vegas, NV | Play With $10 Free on Us
    The Sands Casino is a septcasino luxury hotel and casino located in Las Vegas, Nevada. 1xbet With tons of games, live entertainment, and a casino 바카라

    ОтговорИзтриване
  2. Online Casino site with best odds - Lucky Club
    Online Casino site with best odds. 2021-11-15 · Online Casino · The World's biggest 카지노사이트luckclub casino · Best Odds on Sports. 24/7. Live Casino

    ОтговорИзтриване

Коментари