Археологически резерват Кабиле

На 5 км от Ямбол се намира Археологическият резерват Кабиле, който е в списъка на 100-те национални туристически обеката.

Кабиле възниква около древното тракийско светилище на богинята Кибела, около което траките построили града си. Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр.
Историята на този античен град и дълга и интересна, бил е център на тракийска държава, владение на различни империи, процъфтяващ транспортен, военен и търговски център. Днес след хиляди години неговите останки се издигат внушително и напомнят за величието му.
Можете да прочетете много подробна информация за Кабиле в нета, а аз искам да ви покажа
няколко снимки "от извора".





На този връх е тракийското светилище, но за съжаление не отидохме дотам, като си го оставихме за следващият път.


По мое мнение най-подходящото време за посещение на резервата би било пролетта, когато античните останки ще контрастират на зеления фон.

Когато ние бяхме там времето беше мразовито, поради което останаха доста невидяни неща, но за сметка на това в археологическия музей прекарахме над 2 часа.

Сбирката е много голяма , хронологично подредена, изложените експонати са интересни и много добре осветени.
Ето и една папарашка снимка от музея.

Няма да издавам повече. Оставям Ви любопитството да Ви заведе и сами да се уверите, че си заслужава да видите този древен град и находките му ситуирани в музея.

Тодоров ден в село Богослов

Тази година решихме да присъстваме на традиционните за Тодоров ден кушии. Във виртуалното пространство имаше информация за известен брой населени места, където щяха да се проведат такива, но повечето от добре организираните събития бяха далеч от нас. Най-голямо впечатление ми направи поканата за празника, отправена от Инициативен комитет "Тодоров ден" с. Богослов .

Дестинацията беше определена. В събота сутринта потеглихме от София. Пътя за Кюстендил, след Перник е много добър, ненатоварен. Малко повече внимание се налага при преминаване през Конявския проход, където има няколко опасни участъци с доста завои и денивелация , както и нападали камъни на места.

При влизането в Кюстендил се отправихме в посока Хисарлъка, като улиците натам са малко "стръмнички"така, че внимание!
Малко преди парка има разклон наляво за село Богослов, след около2-3 километра следва и самото село.

Тъкмо се чудехме къде ли ще са кушиите, когато срещнахме група от хора, от които разбрахме, че те току що са приключили.










Естествено, че доста се разочаровахме от тази новина, но решихме въпреки това да отидем на центъра на селото, за което не съжалихме.

На площадчето пред кметството беше издигната малко сцена, откъдето организаторите се грижеха за доброто настроение на всички. Участниците в надбягванията не бързаха да се прибират, а позираха за снимки, пришпорваха отново и отново конете пред погледите на събралите се хора. Имаше хубава народна музика, песните бяха тематични, всички бяха усмихнати, времето страхотно, малките деца бягаха напред-назад, хората хапваха и се веселяха.


Селото е много китно, от него се открива красива гледка кум Кюстендил и долината около него.
Снимахме до насита нагласените коне.



От горния край на селото се чуха чанове и ето че се показаха и другите участници в тържеството - кукерската група от село Жабокрът.


Настроението на всички бе приповдигнато. Кукерите скачаха във вихъра на своя танц,

а звукът на големите хлопки беше предназначен да прогони злото.


Малките кукерчета бяха много усърдни.












Имаше си и мечка естествено.


Последва ритуално преораване и засяване на пшеницата.

Времето беше слънчево и много приятно, и след преживените приятни емоции решихме да си дадем още една бонус разходка в Кюстендил. Парковете и градинките, площада и кафенетата бяха пълни с хора на които зимата явно е омръзнала и този слънчев ден беше едно обещание за идващата пролет.


На връщане за разнообразие минахме през Дупница като през по-голямата част от пътя ни позираше Рила с блестящата си в сняг снага.

Boogie Wogie

В петък вечер бяхме в Boogie Wogie , намиращ се в подлеза до хотел Хилтън. Интериора на заведението е много свеж, обслужването на ниво, музиката приятна, а храната изключително вкусна.






Стояхме на точно тази кокетна масичка.









Макар, че не можахме да видим как Влади Илиев на живо ни приготвя вечерята, неговия заместник се справи подобаващо. Имаше проблем с обещания десерт, но палачинките, които го заместиха бяха много вкусни, така че появилата се леко негативна нотка, беше туширана в зародиш.

Тест за това ,колко е качествена и как е приготвена храната, е моят много чувствителен стомах. Бар-ресторант Boogie Wogie издържа на това изпитание без забележки, следователно мога да го препоръчам с чиста съвест на приятели, познати, а и на непознати.