Дестинацията беше определена. В събота сутринта потеглихме от София. Пътя за Кюстендил, след Перник е много добър, ненатоварен. Малко повече внимание се налага при преминаване през Конявския проход, където има няколко опасни участъци с доста завои и денивелация , както и нападали камъни на места.
При влизането в Кюстендил се отправихме в посока Хисарлъка, като улиците натам са малко "стръмнички"така, че внимание!
Малко преди парка има разклон наляво за село Богослов, след около2-3 километра следва и самото село.

Естествено, че доста се разочаровахме от тази новина, но решихме въпреки това да отидем на центъра на селото, за което не съжалихме.


Снимахме до насита нагласените коне.



От горния край на селото се чуха чанове и ето че се показаха и другите участници в тържеството - кукерската група от село Жабокрът.

Настроението на всички бе приповдигнато. Кукерите скачаха във вихъра на своя танц,


Имаше си и мечка естествено.

Последва ритуално преораване и засяване на пшеницата.
Времето беше слънчево и много приятно, и след преживените приятни емоции решихме да си дадем още една бонус разходка в Кюстендил. Парковете и градинките, площада и кафенетата бяха пълни с хора на които зимата явно е омръзнала и този слънчев ден беше едно обещание за идващата пролет.

На връщане за разнообразие минахме през Дупница като през по-голямата част от пътя ни позираше Рила с блестящата си в сняг снага.
