Тодоров ден в село Богослов

Тази година решихме да присъстваме на традиционните за Тодоров ден кушии. Във виртуалното пространство имаше информация за известен брой населени места, където щяха да се проведат такива, но повечето от добре организираните събития бяха далеч от нас. Най-голямо впечатление ми направи поканата за празника, отправена от Инициативен комитет "Тодоров ден" с. Богослов .

Дестинацията беше определена. В събота сутринта потеглихме от София. Пътя за Кюстендил, след Перник е много добър, ненатоварен. Малко повече внимание се налага при преминаване през Конявския проход, където има няколко опасни участъци с доста завои и денивелация , както и нападали камъни на места.

При влизането в Кюстендил се отправихме в посока Хисарлъка, като улиците натам са малко "стръмнички"така, че внимание!
Малко преди парка има разклон наляво за село Богослов, след около2-3 километра следва и самото село.

Тъкмо се чудехме къде ли ще са кушиите, когато срещнахме група от хора, от които разбрахме, че те току що са приключили.










Естествено, че доста се разочаровахме от тази новина, но решихме въпреки това да отидем на центъра на селото, за което не съжалихме.

На площадчето пред кметството беше издигната малко сцена, откъдето организаторите се грижеха за доброто настроение на всички. Участниците в надбягванията не бързаха да се прибират, а позираха за снимки, пришпорваха отново и отново конете пред погледите на събралите се хора. Имаше хубава народна музика, песните бяха тематични, всички бяха усмихнати, времето страхотно, малките деца бягаха напред-назад, хората хапваха и се веселяха.


Селото е много китно, от него се открива красива гледка кум Кюстендил и долината около него.
Снимахме до насита нагласените коне.



От горния край на селото се чуха чанове и ето че се показаха и другите участници в тържеството - кукерската група от село Жабокрът.


Настроението на всички бе приповдигнато. Кукерите скачаха във вихъра на своя танц,

а звукът на големите хлопки беше предназначен да прогони злото.


Малките кукерчета бяха много усърдни.












Имаше си и мечка естествено.


Последва ритуално преораване и засяване на пшеницата.

Времето беше слънчево и много приятно, и след преживените приятни емоции решихме да си дадем още една бонус разходка в Кюстендил. Парковете и градинките, площада и кафенетата бяха пълни с хора на които зимата явно е омръзнала и този слънчев ден беше едно обещание за идващата пролет.


На връщане за разнообразие минахме през Дупница като през по-голямата част от пътя ни позираше Рила с блестящата си в сняг снага.