#ДАНСwithme Ден 40!

В пристъп на отчаяние вчера българският парламент се опита да открадне набързо още един милиард от Българския народ.

Българският народ не беше съгласен.

Тъй като в отчаянието си правителствата на Българи обикновено вършат глупости и това правителство не остана по-назад.

Пусна жандармерията и полицията срещу протестиращите.
Вземайки пример от съседни нам страни и народи.

Пиле по ловджийски

С носталгия си спомням студентските години когато едно от най-вкусните ястия в стола беше Пилето по ловджийски. Много пъти съм се канила да сготвя и аз такова, но все съм отлагала.И така до днес. Пилето се получи превъзходно, а вкусът му превъзхождаше този от спомените ми многократно.

Продукти:

1. пилешко месо около 600-700 грама(може цяло пиле, аз използвах бутчета)
2. 200 гр. бекон
3. 100 гр. луканка
4. 200 гр. гъби
5. 2 моркова
6. 3 средно големи глави лук
7. 5 скилидки чесън
8. около 300 мл доматен сок
9. около 500 мл пилешки бульон
10. 150 мл вино
11. черен пипер на зърна
    
12. мащерка
13. червен пипер
14. магданоз
15. дафинов лис
16. 3-4 кисели краставички
17. сол, щипка захар
18. олио

Приготвяне.

1. Пилешкото месо се вари до около15-20 мин. След това се обезкостява, нарязва се на парчета(аз го нарязах на кубчета около 2 см).
2. Бекона се реже на ивички.
3. Луканката на парченца.
4. Лукът и чесъна се нарязват (не много ситно).
5. Гъбите се режат по на едро, а морковите на колелца.
6. В тенджерата се сгорещява олиото, след което се запържва бекона, изважда се и на негово място се запържват пилешките късове до златисто, след което и те се изваждат.
7. В същото олио се задушава лукът, чесъна, морковите и гъбите.
8. След като поомекнат се слага доматения сок,виното,част от бульона ,който се е получил при варенето на пилешкото месо, подправките, малко захар,сол и се оставя да покъкри около 20 мин.
9. След това слагаме пилешкото месо, а след около 5-6 мин. бекона, луканката и киселите краставички.
10. Оставяме да поври още 5-6 мин.
11. По желание може сосът да се сгъсти с малко брашно.
12. Накрая се слага пресен магданоз.

Накрая мога само да пожелая приятен апетит!

Пълнена коледна тиква

За престоящата след часове Коледа реших да направя пълнена тиква. Тъй като семейството ми е голямо и ще празнуваме на две места, съответно и тиквите ще бъдат две.
Продукти:/за две средно големи тикви/около 3кг всяка

1. 450 гр.локум-бял и розов
2. 500 гр. стафиди
3. 150 гр. сушени кайсии
4. 150 гр. сушени смокини
5. 350 грама сушени сини сливи
6. 400гр. фурми
7. 300 гр. орехи
8. 200 мл кубински бял ром
9. буркан и половина мед
10. 1 пакетче канела
11. 1/3 пакетче джинджифил
12. 4 ванилии
13. 5-6 карамфилчета

Приготвяне:

1. Локумът и плодовете се нарязват на ситно.Размесват се добре заедно с подправките.
2. Тиквата се измива със сапун и гъба. Отрязва се горната част като капаче, след което се издълбава с лъжица.
3. Вътрешността на тиквата се намазва с мед, след което се пълни с плодово-локумено-ореховата плънка.Най-отгоре се изсипва ромът и мед, така че плънката да бъде изцяло залята с мед.Похлупва се с капачето си.
   
4. Пече се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор.
   
5. В тавата се слага малко вода, която периодично се долива.
6. Тиквата е готова след около 3,5 часа.

Сега докато пиша тези редове втората тиква е в фурната.
.......и да Ви покажа готовият резултат.

Тиквата ще отлежава на студено до празничната Коледна трапеза като дотогава ароматите и вкусовете ще се смесят и допълнят.

Желая Ви много Весела Коледа и Щастлива Нова година!

Софийски дъжд

От няколко дни се канех да закарам колата на автомивка. От последното пътуване по магистралата по предното стъкло се бяха размазали мноооого буболечки и никакво търкане с уж специалната течност за чистачки не помагаше.

Днес в София заваля малко дъжд. Малко според мен, защото бях в движение и все бягах от облака. Но накрая така или иначе паркирах колата пред офиса.
Тогава пак заваля - за 15 минути. Когато пак се качих на колата - стъклото беше идеално чисто!

Замислете се - в течността за чистачките има спирт, етиленгликол, сапун и т.н.
Какво точно е имало в "чистата" дъждовна вода? което се справи със засъхналата мръсотия по предното стъкло?

Дивотински манастир

Ето малко снимки от съботната ни разходка.




Дивотинският манастир се намира на около 23 км от София и е една близка и приятна дестинация за бягство от големия град.
Може да се комбинира с посещение на град Банкя , като наред с приятното може да свършите и нещо полезно, а именно да си напълните минерална вода.

Археологически резерват Кабиле

На 5 км от Ямбол се намира Археологическият резерват Кабиле, който е в списъка на 100-те национални туристически обеката.

Кабиле възниква около древното тракийско светилище на богинята Кибела, около което траките построили града си. Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр.
Историята на този античен град и дълга и интересна, бил е център на тракийска държава, владение на различни империи, процъфтяващ транспортен, военен и търговски център. Днес след хиляди години неговите останки се издигат внушително и напомнят за величието му.
Можете да прочетете много подробна информация за Кабиле в нета, а аз искам да ви покажа
няколко снимки "от извора".





На този връх е тракийското светилище, но за съжаление не отидохме дотам, като си го оставихме за следващият път.


По мое мнение най-подходящото време за посещение на резервата би било пролетта, когато античните останки ще контрастират на зеления фон.

Когато ние бяхме там времето беше мразовито, поради което останаха доста невидяни неща, но за сметка на това в археологическия музей прекарахме над 2 часа.

Сбирката е много голяма , хронологично подредена, изложените експонати са интересни и много добре осветени.
Ето и една папарашка снимка от музея.

Няма да издавам повече. Оставям Ви любопитството да Ви заведе и сами да се уверите, че си заслужава да видите този древен град и находките му ситуирани в музея.

Тодоров ден в село Богослов

Тази година решихме да присъстваме на традиционните за Тодоров ден кушии. Във виртуалното пространство имаше информация за известен брой населени места, където щяха да се проведат такива, но повечето от добре организираните събития бяха далеч от нас. Най-голямо впечатление ми направи поканата за празника, отправена от Инициативен комитет "Тодоров ден" с. Богослов .

Дестинацията беше определена. В събота сутринта потеглихме от София. Пътя за Кюстендил, след Перник е много добър, ненатоварен. Малко повече внимание се налага при преминаване през Конявския проход, където има няколко опасни участъци с доста завои и денивелация , както и нападали камъни на места.

При влизането в Кюстендил се отправихме в посока Хисарлъка, като улиците натам са малко "стръмнички"така, че внимание!
Малко преди парка има разклон наляво за село Богослов, след около2-3 километра следва и самото село.

Тъкмо се чудехме къде ли ще са кушиите, когато срещнахме група от хора, от които разбрахме, че те току що са приключили.










Естествено, че доста се разочаровахме от тази новина, но решихме въпреки това да отидем на центъра на селото, за което не съжалихме.

На площадчето пред кметството беше издигната малко сцена, откъдето организаторите се грижеха за доброто настроение на всички. Участниците в надбягванията не бързаха да се прибират, а позираха за снимки, пришпорваха отново и отново конете пред погледите на събралите се хора. Имаше хубава народна музика, песните бяха тематични, всички бяха усмихнати, времето страхотно, малките деца бягаха напред-назад, хората хапваха и се веселяха.


Селото е много китно, от него се открива красива гледка кум Кюстендил и долината около него.
Снимахме до насита нагласените коне.



От горния край на селото се чуха чанове и ето че се показаха и другите участници в тържеството - кукерската група от село Жабокрът.


Настроението на всички бе приповдигнато. Кукерите скачаха във вихъра на своя танц,

а звукът на големите хлопки беше предназначен да прогони злото.


Малките кукерчета бяха много усърдни.












Имаше си и мечка естествено.


Последва ритуално преораване и засяване на пшеницата.

Времето беше слънчево и много приятно, и след преживените приятни емоции решихме да си дадем още една бонус разходка в Кюстендил. Парковете и градинките, площада и кафенетата бяха пълни с хора на които зимата явно е омръзнала и този слънчев ден беше едно обещание за идващата пролет.


На връщане за разнообразие минахме през Дупница като през по-голямата част от пътя ни позираше Рила с блестящата си в сняг снага.