Тодоров ден в село Богослов

Тази година решихме да присъстваме на традиционните за Тодоров ден кушии. Във виртуалното пространство имаше информация за известен брой населени места, където щяха да се проведат такива, но повечето от добре организираните събития бяха далеч от нас. Най-голямо впечатление ми направи поканата за празника, отправена от Инициативен комитет "Тодоров ден" с. Богослов .

Дестинацията беше определена. В събота сутринта потеглихме от София. Пътя за Кюстендил, след Перник е много добър, ненатоварен. Малко повече внимание се налага при преминаване през Конявския проход, където има няколко опасни участъци с доста завои и денивелация , както и нападали камъни на места.

При влизането в Кюстендил се отправихме в посока Хисарлъка, като улиците натам са малко "стръмнички"така, че внимание!
Малко преди парка има разклон наляво за село Богослов, след около2-3 километра следва и самото село.

Тъкмо се чудехме къде ли ще са кушиите, когато срещнахме група от хора, от които разбрахме, че те току що са приключили.










Естествено, че доста се разочаровахме от тази новина, но решихме въпреки това да отидем на центъра на селото, за което не съжалихме.

На площадчето пред кметството беше издигната малко сцена, откъдето организаторите се грижеха за доброто настроение на всички. Участниците в надбягванията не бързаха да се прибират, а позираха за снимки, пришпорваха отново и отново конете пред погледите на събралите се хора. Имаше хубава народна музика, песните бяха тематични, всички бяха усмихнати, времето страхотно, малките деца бягаха напред-назад, хората хапваха и се веселяха.


Селото е много китно, от него се открива красива гледка кум Кюстендил и долината около него.
Снимахме до насита нагласените коне.



От горния край на селото се чуха чанове и ето че се показаха и другите участници в тържеството - кукерската група от село Жабокрът.


Настроението на всички бе приповдигнато. Кукерите скачаха във вихъра на своя танц,

а звукът на големите хлопки беше предназначен да прогони злото.


Малките кукерчета бяха много усърдни.












Имаше си и мечка естествено.


Последва ритуално преораване и засяване на пшеницата.

Времето беше слънчево и много приятно, и след преживените приятни емоции решихме да си дадем още една бонус разходка в Кюстендил. Парковете и градинките, площада и кафенетата бяха пълни с хора на които зимата явно е омръзнала и този слънчев ден беше едно обещание за идващата пролет.


На връщане за разнообразие минахме през Дупница като през по-голямата част от пътя ни позираше Рила с блестящата си в сняг снага.

Boogie Wogie

В петък вечер бяхме в Boogie Wogie , намиращ се в подлеза до хотел Хилтън. Интериора на заведението е много свеж, обслужването на ниво, музиката приятна, а храната изключително вкусна.






Стояхме на точно тази кокетна масичка.









Макар, че не можахме да видим как Влади Илиев на живо ни приготвя вечерята, неговия заместник се справи подобаващо. Имаше проблем с обещания десерт, но палачинките, които го заместиха бяха много вкусни, така че появилата се леко негативна нотка, беше туширана в зародиш.

Тест за това ,колко е качествена и как е приготвена храната, е моят много чувствителен стомах. Бар-ресторант Boogie Wogie издържа на това изпитание без забележки, следователно мога да го препоръчам с чиста съвест на приятели, познати, а и на непознати.

Мариновани сиренца

Рецептата е от Иван Звездев, като съм направила известни промени, особено в частта с багетите(при него), а при мен са заменени с домашно приготвен типов хляб.

Нужни продукти:

1. 100 грама бяло саламурено сирене
2. 100 грама прясна моцарела
   
3. 100 грама гауда(правила съм го и с чедър, едамер, нашенски кашкавал)
4. 100 грама масло
5. по 3-4 стръка магданоз,копър и джоджен(обикновено само с магданоз)
6. 2 стръка мащерка(правя го и със суха)
7. черен пипер
8. сол
9. розов пипер

За маринатата

1. 200 грама заквасена сметана
2. 2 люти чушки
3. няколко листа босилек
4. 10-12 чери доматчета(може и без тях)
5. 1-2 с.л зехтин
6. сокът и кората на половин лимон
7. розов пипер на вкус
8. черен пипер на вкус
9. сол

Приготвяне:

• Джоджена, магданоза,копъра и мащерката се режат наситно. В повечето случаи използвам само магданоз и сушена мащерка. Подправките се смесват с мекото масло. Слага се сол на вкус, черен и розов пипер.
• Сирената се нарязват на филийки и се подреждат в плато.
• Лютите чушки се наситняват.
• Маринатата се прави като сметаната се разбърква със сока от лимона, зехтина, босилека, розовия и черния пипер, и солта.
• Маринатата се разпределя върху сиренцата и отгоре се поръсва с лютата чушка, като се поставят и кръгчета чери домати(ако имате). Поливат се с лимонов сок, поставя се и настърганата кора.
• Типовия хляб се нарязва на малки филийки и се запича, след което се намазва с овкусеното масло.
• Върху всяка филийка се слага парче сиренце.

Подходяща салата е спанак, овкусен със зехтин и лимонов сок.

Ето и как изглежда цялата вкуснотия


Приятен апетит!!!

Свинско в гювеч

Отдавна не съм публикувала нови рецепти. Причината е, не че не готвя, а липсата на време.

Последната ми гозба стана много, много вкусна и затова се считам задължена да я споделя.

............и така........

Продукти:

1. 600 грама свинско месо(правих го с пържола от бут)
2. 400 грама гъби
3. 600 грама лук
4. 1 малка кофичка квасена сметана(200 мл)
5. 4-5 кисели краставички
6. сол
7. олио
8. черен пипер- млян и на зърна

Начин на приготвяне:

• Свинското се нарязва на хапки.
• Гъбите се нарязват наситно, а лука се реже на по-едро.
• Краставичките се нарязват на лентички.
• В тенджера се задушат лука и гъбите със олио и сол на вкус, след което се изсипват на дъното на гювеча.
• Нарязаните краставички се слагат отгоре.
• Слагат се цели зърна черен пипер .
• Свинското се задушава с малко олио в същата тенджера, след което се посолява и се поръсва с прясно смлян черен пипер.Изсипваме го като следващ ред в гювеча.
• Сметаната се разтапя и се добавя най-отгоре.
• Гювеча се похлупва и се слага в студена печка.

Пече се около 1,30 часа на 200 градуса на долен реотан с вентилатор.


Много подходяща салата е настъргани и овкусени моркови с печени червени чушки.

Намерен iPhone !!!

В София, кв. Гоце Делчев намерих iPhone.
Облечен в zCover и умрял от студ.
Мисля, че е 3G 16GB.

IMEI:011810003750568
SN: 88907M8GY7K

Собственика може да се обади на телефон:
0878 33 00 47 - Д-р Сербезов.

Надявам се, че собственика помни цвета на протектора
и достатъчно други подробности за да съм сигурен на
кого го връщам.

Бутилиране на вино в домашни условия

Българинът пие доста вино, но произвежда още повече.

Дори със спадналото домашно производство и обезлюдените села напоследък почти във всеки дом има по някоя бутилка, дамаджана, бъчва и така нататък.

Проблема е, ако виното е доста а идва пролетта. Топлината и въздуха в полупразната бъчва и дамаджана ще направят от хубавото вино в най-добрия случай хубав домашен оцет.

В най-лошия ще го изхвърлим и ще развалим бъчвата с миризма на кисело и мухъл.

Идва време да затворим виното в бутилки.


Ако смятате че това е работа за ВинПрома, френските аристократи и пълните сноби - може да не четете нататък.

Необходими материали:
- хубаво вино - напълно ферментирало и избистрено
- хубави еднакви винени бутилки
- хубави нови коркови или полимерни тапи
- затварачка за коркови тапи.
- неръждаема тенджера - поне 5 литра.
- термометър лабораторен - до 100 градуса Целзий.
- коректори на киселинността
- подходяща фуния
- парафин, свещи или червен восък.
- яйчен белтък, желатин или бентонит.

Подготовка:

ХУБАВОТО ВИНО - избираме наистина хубаво вино. Ако бутилираме боклук дори след 10 години стареене ще пием боклук. Добре е да се погрижим виното да дочака пълната си ферментация и избистряне. Добре е бъчвата или съдовете да нямат много въздух - тоест да са винаги пълни догоре и добре затапени.
Не е добра идея да затворим вино с остатъчна захарност защото при ферментацията в бутилката ще се образува много газ и тя ще гръмне.
Добре е да източим виното от бъчвата внимателно, без да го размътим. Но ако се налага винаги можем да го избистрим с яйчен белтък, желатин или бентонит.

ХУБАВИ БУТИЛКИ - избере си еднакви хубави винени бутилки. Задължително от тъмно стъкло.

Ако събирате стари бутилки - измийте ги изключително добре. Ако трябва накиснете го със сода каустик. Свалете им етикетите преди това.

Най-добре си купете винени бутилки от специализиран магазин или близкия стъкларски завод. Ще се изненадате на какво можете да попаднете.

ХУБАВИ ТАПИ - забравете тапите на винт и лимонадените капачки. Честно - това са пълни глупости. Вземете си нови коркови или полимерни винени тапи. НОВИ. Продават се в специализираните магазини и ако някой ви каже че са скъпи - не му вярвайте.
Основния проблем на хубавите тапи е че са доста по-дебели от гърлото на бутилката.
Не можете да ги затапите на ръка.

ЗАТВАРАЧКА ЗА КОРКОВИ ТАПИ - инвестирайте според количеството на виното.
В сайтовете и магазините за винари има малки ръчни приспособления от десетина лева до големи ръчни преси за над 200 лв. Преценете колко ще я използвате.

ГОЛЯМА НЕРЪЖДАЕМА ТЕНДЖЕРА - тук идват някои домашни трикове. Ако не сте сигурни дали ферментацията е спряла и не ви се занимава със серниста киселина и други химикали в домашни условия - пастьоризацията е вашия пръв приятел. Можете да пастьоризирате и готовите запечатани бутилки, но по-лесния начин е да загреете виното предварително и да го налеете в бутилките топло.

ТЕРМОМЕТЪР - всеки термометър за течности разграфен поне до 100 градуса Целзий ще ви свърши работа. Не търсим перфектната точност - не сме технолози. Загряване на един обем от 5-10 литра до 70-75 градуса за няколко минути не е голяма философия.

КОРЕКТОРИ НА КИСЕЛИННОСТТА - виното трябва да има подходяща киселинност обикновено около рН 3,5. Това не означава, че не можете леко да я намалите или увеличите бе да променяте вкусовите му качества.
Подкиселяването на виното ще го оставя на специалистите, но намаляването на киселинността на вино е сравнително лесно.

Никога не ползвайте хлябна сода. Да - тя ще коригира киселинността, но Натрия ще направи виното ви солено и напълно негодно за пиене.

Ползват се Калциев карбонат и Калциева основа. Карбонат се купува както се досещате от винарски магазини, а Калцев окис от магазини за лабораторна стъклария и химикали.
От малко калциев окис смесен с вода получавате течност която съдържа Калциева основа. Не прекалявайте! За разлика от хлебната сода която "се пени" при реакция с киселините във виното калциевите продукти реагират тихо и без видим ефект. Мерете рН с тест ленти или слагайте по мъничко и опитвайте на вкус.

ПОДХОДЯЩА ФУНИЯ - всяка чиста или много добре измита фуния. Има специални фунии, за пълнене на вино в бутилки с които можете да регулирате точно колко празно остава под тапата. Винаги оставяйте поне един пръст въздух под тапата. Той е необходим за стареенето на виното. Ако пълните виното горещо пак оставете толкова и не се притеснявайте, че като изстине разстоянието между тапата и виното е станало повече.

ПАРАФИН, ЧЕРВЕН ВОСЪК - ако сложите хубави тапи и наредите бутилките легнали за съхранение най-вероятно няма да имате проблем. Но нищо не пречи да се презастраховате нали? Запечатването на гърлото с парафин или червен восък не изисква специални усилия. Продават се и стандартни пластмасови покрития. Те се свиват с пистолет с горещ въздух или силен сешоар.


СЪХРАНЕНИЕ
Вече сте затворили бутилките и сега се чудите какво да ги правите? Наредете ги легнали ако са с коркови тапи или прави ако са с полимерни. Добре е ако имате изба или килер с постоянна температура.

Тавана е прекалено горещ през лятото и прекалено студен през зимата.

Гаража има миризма на нафта, масло и бензин, а те минават през тапата, миризмата на сирене, оцет и кисело зеле също минава. Така че и зимника с туршиите и кацата с кисело зеле не е много подходяща.

Избора си остава ваш, но търсим тъмно, хладно, чисто и не прекалено сухо помещение.

Никулденски шаран

Празника на Св.Никола мина преди седмица,но чак днес имам възможност да напиша рецептата за пълнен шаран, който готвя само за Никулден.

Много познати споделят, че не правят шаран ,защото бил мазен, тлъст, миришел на тиня и т.н и т.н., но ако го направите по рецептата за Никулденския шаран ,която ще опиша, ще видите,че се получава една голяма вкусотия и непременно ще го сготвите.

....................и така Рецептата
Продукти:

1. 1 шаран около 2 кг(последният път го направих с шаран тежащ 1 кг)
2. 150 гр. кашкавал
3. 1 шепа стафиди
4. 1 шепа нарязани на ситно орехи
5. 1 чаена чаша ориз
6. 150 гр. гъби
7. 1 малка глава лук
8. 2-3 стръка дафинов лист
9. 2 супени лъжици доматено пюре(може и доматен сок около 1/2 бутилка)
10. черен пипер, сол на вкус
11. 1 лимон
12. олио

Приготвяне:
Шарана се почиства, махат се люспите.Намазва се отвътре и отвън със сол и олио
Плънката се приготвя по следния начин:

• Лукът се реже на ситно и се запържва заедно с измития ориз докато ориза стане стъклен.
• След това се слагат гъбите и се пържи още около 5 минути
• налива се 1 чаена чаша топла вода се оставя ориза да се задуши
• когато водата изври се слага доматеното пюре, дафиновия лист и черния пипер
• разбърква се около 1 минута и се вади от котлона
• в сместа добавяме орехите, стафидите и нарязания на кубчета кашкавал
• всичко се разбърква и плънката е готова

Шарана се пълни с плънката и се зашива. Слага се тава намазана с олио. Останалата плънка се разпределя в тавата(обикновено остава при по-малко тегло на шарана).

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса за 1 час и 15 мин.
Сервира се с кръгчета лимон.


Ето това остана след вечеря ;-)